-1-
Живей, когато ти се плаче
или от плач си сътворен
от бели вълци и гризачи,
които тровят твоя ден!
Живей с опората на всички
сънувай неговия сън
и ако си отрекъл всичко
повикай слънцето навън!
Живей, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
разкъсвай думите на срички,
за да не попаднеш в техен плен!
Живей дори да си излишен,
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба!
Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей,
дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, живей!!!
-2-
Жестоко е, но хубаво и бяло,
в кръвта ми сол вълната впръсва
или морето в мен се е събрало
и дявола в душата ми възкръсва.
Жестоко е, но болката е дива
безумо дива в черна красота,
кръвта ми е отрова от коприва
в морето зло втъкала се сега.
Красиво е, и отново аз изгарям,
на облаците нежния кожух
и тичайки с морето разговарям,
жестоко е, но искам да сам дух.
И тишина от пясък сътворена,
косата ми е в пяна от вълни.
Дали съм мида бисерна, родена?
Жестоко е, но трябва да боли.
Очите ми измамата поръсват,
с ръце държа горчивото небе
и дявола в душата ми възкръсва.
Обичам те! Той няма да ме спре!
-3-
Превземай всичко що ти пречи,
гасни дори, ала живей,
бъди човек, а не човече,
гори, но никога не тлей!
Печал и милост не признавай,
гранит бъди, сърце от мраз.
Едничка власт в свата признавай,
власта на своето могъщо АЗ!
ОТКЪС ОТ ТВОРЧЕСТВОТО НА
ДАМЯН ДАМЯНОВ
-4-
Лъжа ли беше първата ти ласка ?
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй всяка нощ на сън ме стряска
Един копнеж роден,но не живал?
Не си отивай!Чуваш ли,не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!
Ни себе си,ни мене не залъгвай,
Че ще ни срещне някога света!
Светът е свят!И колкото да любим,
И колкото да плачем и скърбим,
Като деца в гора ще се изгубим,
Щом за ръце със теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моя глас?
Ще викаш ти,гласът ти ще се връща
И може би не ще го чуя аз.
-5-
-6-
ДРУГИ
ОБИЧ
Аз те чакам, мила моя, с вдъхновение,
пак при мен да дойдеш ти
и сърцето напява със вълнение:“
Ела ме, скъпа, прегърни!”
И за този светъл миг мечтая,
моя мила тайнствена любов,
и от все сърце го аз желая,
в този пуст живот суров!
И времето не ще измиеобраза,
във който съм пленен,
а само истински ще се разкрие –
искрената обич в мен!
-7-
ЛЮБОВ
-8-
Пакси плакала нали?
Не свивай рамене в досадата.
Аз зная, много те боли,
но някога и щастието страда.
Аз дълго ще плача за тебе,
ще чакам дълго в нощта,
ще чакам любимата фея,
която дари любовта.
-Как се казваш?
-Любов.
-Какво правиш?
-Обичам.
-Всички ли ?
-Не,само теб.
Едно момиче те обича,
но ти не си разбрал това,
погледнеш ли го в очите
ще разбереш, че е така.
Едно момиче всяка вечер
на сън ръката ти държи
и този сън ще бъде вечен
ако не го узнаеш ти.
И всяка вечер както всички
то на прозореца седи,
но вместо хубава усмивка
сълза в очите му блести.
История има всеки човек,
изпълнена с мъка и болка горчива
но нека в историята на твоя мъничък век
ти бъдеш човека,
живял щастливо и гордо!
Не мога сълзите в усмивка да скрия,
сърцето ми се свива от тъга
ти мислиш, че не те разбирам
но знай, немога да живея в самота
Има нощи,в които усещам,че без теб не мога и миг,
И желая със сила гореща тишината да сцепя с вик!
Има дни,в които разглеждам стари снимки и спомням си ,знай,
как към мене беше тъй нежен,как целуваше лудо,безкрай!
Щом очите затворя – мечтая!
Щом отворя ги – плача с глас!
От сърце искам аз да усная дали мислиш за мене,за нас!!!
Може би вече няма да те видя,
Да усетя твойта топлина,
Няма да мога да попитам
Аз ли съм любимата жена.
Още от първата ни среща
Пулсът ми така лудо заби,
Сърцето ми, което ти открадна
Не трябва да те търся-няма,
не бива да те виждам-няма,
не искам да те чувам-няма,
завинаги от теб ще си отида,
ще се превърна в сянка нежидима
и цял в мълчание ще се зазидам...
Но само,само да не те обичам-
тожа не мога да ти обещая!
Аз всички радости на теб дарих!
Аз всички таини с тебе споделих!
Аз всички удари след теб събирах!
Аз всички дни на тебе подарих!
Душата ми едва не изгоря ,
но ако трябва утре да избирам
отново теб ще избера!
Мога да забравя тази обида,
мога да не ти говоря вече,
мога даже и да си отида,
да те гледам само отдалече.
И името ти мога да забравя,
гласно да не го изричам,
мога спомените в сълзи да удавя,
но не мога да не те ОБИЧАМ!!!
Тази нощ във тъмнина прозрачна...
Този градргорящ с изкуствени слънца...
Тази тишина от думи страшна...
Тези чувства с неподкупена цена...
Този миг и тази късна среща...
Този мир и тази простота...
Има смисъл да живея цяла вечност
щом пак с тебе ще ги споделя!
ази нощ във тъмнина прозрачна...
Този градргорящ с изкуствени слънца...
Тази тишина от думи страшна...
Тези чувства с неподкупена цена...
Този миг и тази късна среща...
Този мир и тази простота...
Има смисъл да живея цяла вечност
щом пак с тебе ще ги споделя!
*********************************
Омръзна ми от фалшивия ти поглед,
във който уж искрици на любов пламтят.
Омръзна ми от твоя нереално-звезден полет,
омръзна ми от устните ти,които лъжа след лъжа ми шептят.
Уморена съм!От обич,ласки и откраднати целувки.
Мислиш ли че има смисъл да продължим?
Прости!Но ме боли от твоите преструвки
и може би добре е да се разделим.
&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&
Търся те... там някъде назад във времето,
опръскано със свобода и със мечти.
Няма те! Никога... никъде...
Твоят свят днес се изтри.
Изтри се от мислите ми,пълни със очакване,
търсещи единствено утеха,
във която нежно да се стопля.
Ръцете ти ми я отнеха!
Нуждая се се единствено от вятър,
който да отвее болката,
която тъй горчиво ме изгаря.
Сцена и хора-театър,
а зад завесите-рая.
Всеки отива във рая поканен,
незаслужил мъка и лъжи,
а аз влязах невикана тамка.
Влязах без да искам! Прости!
Аз познавам любовта и прекомерната й нежност,
опръскана със хиляди хули и лъжи,
нощите на сива безнадежност,
очите й-пълни със сълзи...
Аз познавам любовта и нейното сладко ухание,
нейните устни,обляни с целувки,
тя идва тихо във късната нощ със призвание
и завършва със обиди и преструвки.
Аз познавам любовта и сладката й болка,
дето уж се залъгваме че не ни гори,
познавам и ръцете й-пустинно топли,
които карат ни да изгорим.
Усетих я!Веднъж дойде при мене
и ми донесе букет от красиви цветя.
И знаеш ли какво стана по нататък?
...След време вятърът ги разпиля!
Как да събера само най-изкрящите звезди и да ти изплета от тях венец?
Как да откъсна най-красивото цвете е да ти го подаря с целувка?
Как да събера само най-нежните стихове и да ти ги зашептя тихо?
Как да накарам щурците да изпеят най-хубавата си песен за теб?
Как да накарам слънцето да ти се усмихне и да те сгрее с най-топлите си лъчи?
Как да направя така, че съдбата да ни отреди да сме заедно завинаги?
Как да накарам времето да спре, когато ми подаряваш най-нежните си ласки?
Може би за всичко има начин, но просто ти не си заслужил!
!!!!!!!!!!Понеже всичко някога ще си отиде,
понеже този свят е повторим
и много са на този сват звездите,
а всеки огън се превръща в дим;
понеже и небето не е вечно,
понеже и скалата се руши,
безкрайното е толкова далечно-
за хората сега дълбоко спи;
понеже "утре" не е сигурно че има,
понеже "днес" ще свърши пак
и винаги след лято идва зима
и връща щастието ни назад;
понеже аз не мога вечно да те имам,
понеже даже ти си забравим,
понеже знам че аз не съм неповторима,
понеже ти не си неповторим;
понеже има черно в приказката бяла,
а аз във нея съм родена без вина-
не мога днес да съм до края изгоряла,
затуй че с огъня ще трябва да сгреша.
Понеже щом очите ми заплачат
тъгата да прелътна не умея,
а след това в сърцето запрескача
желанието пак да оживея;
понеже има смисъл да се боря,
понеже имам щастие сега
и не е редно в миг да се съборя
надолу, в тинята, в калта.
Понеже знам че мога да извикам,
така че да ме чуеш само ти:
"Любими мой, аз много те обичам,
понеже не е редно да боли!
***********************************
Мастилено-плюшена вечер
в прегръдка плюшена ме взема.
Аз никого не искам вече!
Освен...Това е друга тема!
Не искам спомени от плюш.
Аз не обичам и не страдам!
В мъглата образа на мъж...
И прашна плюшена досада.
Кажи ми! Кажи ми само помниш ли онези сладки думи,
със които караше ме много често да полудявям,
да градя въздушни кули и мечти?
Помниш ли как моят глас ти шепнеше много тихо
във някой късен нощен час? Как телата ни се сливаха,
зажадняли за нежност и страст?
Помниш ли очите ми, с които бавно те поглъщах и изпивах?
И телата... и телата ни дето тъй безумно се сливаха?
Помниш ли как сгушени заспивахме
и се събуждахме със целувка и мисъл щастлива?
Помниш ли? Помниш ли мене - и покорна, и сладка, и дива...
Помниш ли? Кажи ми, помниш ли? Недей мълчи!
Може би сега си с друга надалече...
Помниш ли? Забравил си, нали?!
!!!!!!!!Какво е реалност?Какво е илюзия?
Къде да живея незная сама.
Тъй грозни са фактите,хубави-думите
и толкова двойнствен-света!
Боли ме да виждам в живота презрение
към нечии пак замъглени очи,
било на човека с игличка във вените,
било на дете,потопено в мечти.
И аз като тях гоня своето щастие.
И аз щом потърся го "днес " или "тук",
примамена често протягам ръката си,
а после я свивам във празен юмрук.
Тогава така закопнявам за истина-
нормална,красива,логично-добра.
Откривам я в своята чужда действителност,
а някой ме сепва:"Не бива така"!
Защо да не бива,защо да не бягам
щом тъй си спестявам горчиви сълзи?!
Навярно защото това е измама,
илюзия,сън,просто вятър...Дали?
Какво е измамата?Просто реалност,
избрана с копнежа за миг красота.
Аз бягам в мечтите,не е ли вулгарно
светът да осъжда това?!
*************************************
Днес ще съм красива!
Ще си облеча днес рокля от червени изумруди!
Ще си сложа на лицето изражение щастливо.
Ще съм с тебе цяла вечер.Няма други!
Днес ще съм прекрасна!
Ще разпусна свободно косите си по раменете.
И сладка,и нежна и страстна...
Ще се моля да ме вземеш в ръцете си.
Днес ще съм фалшива!
Ще си покрия лицето със натрапчив грим.
А твоят поглед щастлив ще ме опива.
Луната ще се къпе във отровен дим.
Днес ще съм наивна!
Ще поискам слънцето,звездите и луната в краката си.
Ще бъда красива,подвластна и силна.
Ще вярвам до болка в мечтата си!
Днес ще съм каквато пожелаеш.
Но не искам тъй вечно да оставам!
Или искаш да си бъда истинска?
Искаш ли да съм такава?
******************************
Обичам нощем бурята да ми говори,
да блъска по прозорците дъжда,
от сън очи във мрака да отворя
и дълго да мълча до сутринтта.
Обичам през деня да си бълнувам будна,
понякога да пея блус наум,
да се затичам ако пътят ми е труден,
а трябва да вървя зад бял бастун.
Обичам някой да се смее заедно с мене,
да гледам бръчките по нечии черти,
и сухите ръце,и синкавите вени
да стигат до мечтите ми почти.
Обичам вечер да крада по малко радост,
за малко да оставям съвестта,
и само аз да зная колко сладко
се стича времето в дланта.
И после пак нощта-с кошмари,дъжд и буря,
а в мрака-оживелите лица.
Обичам ги по-глупаво от всичко друго.
Аз май обичам все така!
Ще скъсам всичките ти снимки.
Ще изтрия сълзите си със длани от лицето.
Ще си захвърля и цигарите,димът.
Ще си проветря от лъжите ти сърцето.
Ще захвърля във коша всички любовни писма.
Ще захвърля и сантименталното "Обичам те",
във което искрици на обич все още горят.
На тленност и забрава днес обричам те!
Ще ти измисля вече друго име.
Ще следвам само своите мечти.
Изтрий и ти фалшивото "любима".
Върви по своя път!За мене забрави!
Ще ти намразя устните и тялото.
Ще ти намразя даже ласките.
От днес ще се обичам.Цялата!
От днес ще се радвам прехласнато.
Вярваш ли ми?!Всичко ще забравя!
Събраните коси свободно ще си разпилея.
Ще си взема всичко.Само болката ще ти оставя,
за да почувствам отново че живея!
Утре призори ще тръгна,
ще ме чакаш ти на гарата пак.
След десет часа уморена ще пристигна
със някой късен нощен влак.
Ще сляза и ще те прегърна,
мойте пръсти в твойте ще вплета.
Радваш ли се че ще се завърна?
Ще ти донеса отново любовта.
Щастливи и прегърнати ще тръгнем
към някое претъпкано кафе.
Ще седнем вънка за да гледаме площада,
звездите и среднощното небе.
Към два след полунощ ще се запътим
към паркът в края на града,
ще седнем на нашата пейка
и ще стоим прегърнати до сутринтта.
И после пак към гарата ще тръгнем,
аз ще си купя от последното гише билет.
Ти не тъгувай! Скоро ще се върна...
13.02.2007 13:57
14.02.2007 23:49
05.04.2007 12:25
05.04.2007 21:21
11.06.2007 21:34
15.10.2007 02:37
15.11.2007 20:20
22.11.2007 16:18
26.12.2007 14:42
16.01.2008 14:33
25.02.2008 23:05
02.06.2008 11:57
20.06.2008 08:32
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
02.09.2008 03:58
02.09.2008 21:06
20.10.2009 14:16
20.10.2009 14:21
25.05.2011 10:23
